Какво представлява метода ПИП?

Това е аналитична система, която описва законите на ценовото развитие така, че входът да бъде логично следствие от разбирането на пазара, а не резултат от механично следване на сигнали.

Основната философия на метода ПИП е, че пазарът не се движи хаотично. Ценовото развитие представлява закономерен процес, който преминава през определени структурни състояния и динамични преходи. Всеки бар, всяка комбинация и всяко движение са проявление на този процес, а не самостоятелно явление.

1. Методът ПИП разглежда ценовото развитие като закономерна последователност от структурни изменения, чрез които пазарът преминава от едно равновесно състояние към друго.

Под равновесно състояние се разбира: Състояние, при което нито купувачите, нито продавачите притежават достатъчно превъзходство, за да предизвикат устойчиво развитие на цената в своя полза.

Методът ПИП не предсказва бъдещето. Той оценява кое развитие е най-вероятно при текущата структура. Ако това развитие не се реализира, самият провал става нов факт, който променя оценката на следващото вероятно развитие.
Методът следва следната йерархична структура:

1. Аксиоми – какво приемаме за основа. 
2. Закони – закономерности на ценовото развитие. 
3. Принципи – правила, произтичащи от законите. 
4. Структура – как е изграден пазарът. 
5. Динамика – как се развива пазарът. 
6. Приложение – как трейдърът взема решения. 

Аксиоми в метода ПИП:

Аксиома 1 

Ценовото развитие е подредено и закономерно; 

Аксиома 2.

Всяко ценово развитие се реализира чрез структури (трендови, корективни и т.н).

Аксиома 3.

Структурата не е еднаква. Всяка структура преминава през закономерно развитие.

Аксиома 4.

Всяко първо двжение срещу основното е беглец. Той остава такъв, докато пазарът не тества началото му.

ЗАКОНИ НА ЦЕНОВОТО РАЗВИТИЕ

Първи закон.

Всяко ценово развитие преминава през последователни етапи: зараждане, развитие, ширина (консолидация) и затихване.

Втори закон.

Провалът на очакваното развитие в една посока увеличава вероятността за развитие в противоположната посока при липса на противоречащ структурен фактор.

Трети закон.

Всяко развитие има измерим потенциал.  Развитието на цената в една или друга посока е резултат от колективните нагласи на пазарните участници. Тези нагласи се проявяват чрез два основни психични процеса – страх и алчност, които определят интензивността на покупките и продажбите.

Цената не се движи, защото някой купува или продава. Цената се движи, защото всяка покупка и всяка продажба са материалният израз на едно решение, а всяко решение е породено от определена психична нагласа. Следователно ценовото развитие е графичното отражение на колективната психология на пазара. Тъй като психичните процеси не могат да бъдат наблюдавани пряко, те могат да бъдат оценявани единствено чрез тяхното проявление в ценовото движение. 

В метода ПИП тази оценка се извършва чрез Фибоначи корекциите, които служат като измерител на силата на противоположната пазарна нагласа.

Фибоначи не прогнозира цената. То измерва степента, до която противоположната страна на пазара е успяла временно да промени баланса между страх и алчност. Колкото по-дълбока е корекцията, толкова по-силно е проявлението на противоположната психична нагласа.

По този начин Фибоначи се превръща не просто в геометричен инструмент, а в количествена мярка за динамиката на пазарната психика. Всеки процент на Фибоначи съответства на определено ниво на психично противопоставяне между двете страни на пазара. Ето защо става скала за измерване на силата на пазарните нагласи.

ПРИНЦИПИ

Според наблюденията в Метод ПИП ценовото развитие най-често достига следните нива на разгръщане: 38,2 %,50 %, 61,8 %, 81%, 161,8% и 261,8%, а в по-редки случаи – 461,8%.

Тези нива се използват като ориентири за оценка на потенциала на движението.От това следват следните принципи.

Първи принцип:

Провалът на развитието още при първото разгръщане (81%) е признак за отслабване на първоначалната идея и повишава вероятността за развитие в обратната посока.

Втори принцип:

Ако цената достигне 161,8%, но не успее да продължи към следващия етап на развитие, последвалото движение се разглежда като корекционно, а не като начало на нов основен импулс.

Трети принцип:

Ако цената достигне 261,8% и го подмине, то нивото 261,8 става огледално за развитието в обратна посока. Много често това е и край на суинг или част от него.

Четвърти принцип:

При баровите комбинации от типа „еталон-беглец“ и „пети бар в мантрикуция“ цената достига и до нива 461,8 % , с което приключва суинга и частта от него.

Пети принцип:

Тълкуване на провала.Под провал се разбира:

• неуспешно преминаване отвъд определено ниво; 

• връщане обратно през сигналния бар; 

• нарушаване на структурен критерий; 

• неизпълнение на правило. 

СТРУКТУРА

Как е построен пазарът според метода ПИП.

• основни елементи – бар, суинг, структурна единица;

• структурните барове - барове, около които се изгражда последващото ценово развитие и са опорните точки на структурата;

• сигналните барове - барове, които дават ранна информация за вероятното развитие на структурата;

• баровите комбинации; 

• суинговете; 

• конструкцията. 

Йерархия на структурата.

• Бар → • Комбинация → • Структурна единица → • Суинг → • Конструкция → • Пазарна структура. • Пазарна динамика

ДИНАМИКА

• Зона на затихване 
•  Зона на зараждане 
•  Зона на развитие импулс
•  Зона на консолидация

Методът ПИП следва следните правила:

• Обяснява пазара.
• Показва как той се развива.
• Учи как да се търгува.

Методът ПИП не е метод за  прогнозиране. Това е метод за очаквано развитие.

Прогнозата предполага предсказване на бъдещето, а тук  логиката е по-различна:

“Ако структурата е изградена по определен начин, тогава най-вероятното развитие е еди-какво си. Ако това не се случи......самият провал става нова информация и развитие в обратна посока”.

Тази логическа връзка превръща пазара в система за непрекъснато обновяване на вероятностите, а не в система за търсене на „сигурни“ сигнали.

1. Как се разбира ценовото развитие?
Цената е видимият израз на непрекъснатия процес на пазарно равновесие и неравновесие. Тя не е самото явление, а неговото проявление. Това, което виждаме на графиката, не е причината за движението, а резултатът от взаимодействието между участниците на пазара.

Всеки бар е отпечатък от моментното състояние на този процес. Следователно цената не трябва да се разглежда като поредица от случайни числа или свещи, а като език, чрез който пазарът разкрива своето текущо състояние и посоката на своето развитие.

Цената е носител на информация за структурата и динамиката на пазара.

Това означава, че:

• тя показва къде се намира пазарът (структура); 

• показва накъде се развива (динамика); 

• показва кога очакваното развитие се потвърждава или се проваля. 

Самата цена не “казва” какво ще стане. Тя показва доколко текущото развитие е в съответствие със структурата, която вече е изградена. Цената не е обектът на изследване. Обект на изследване е процесът на ценовото развитие. Цената е средството, чрез което този процес става наблюдаем и измерим. 

Обобщено:

• цената е проявлението; 
• структурата е формата; 
• динамиката е процесът; 
• а ценовото развитие е явлението, което Методът ПИП се стреми да обясни.

2. Защо и как цената се движи?

Цената се движи, защото се променя равновесието между купувачите и продавачите.

Цената се движи, когато търсенето и предлагането престанат да бъдат в равновесие. Всяка нова сделка променя това съотношение и пазарът търси нова точка на баланс. 

Защо се променят търсенето и предлагането?

Защото се променят нагласите на участниците. Едни започват да изпитват страх да не загубят, други – алчност да спечелят повече. Тези вътрешни процеси водят до решения за покупка или продажба.

Следователно: Цената не се движи от самите сделки. Сделките са следствие. Цената се движи от решенията, а решенията се пораждат от психиката на участниците. Цената е видимото отражение на невидимите психични процеси на пазара.
Ние не можем да наблюдаваме страха и алчността директно. Те не оставят следа сами по себе си. Единственото, което виждаме, е тяхното проявление в ценовото развитие.

Следователно: Цената не е причината. Цената е следствието. Причината е психиката.
Оттук може да се изведе цяла логическа верига:
Психика → Решения → Сделки → Ценово развитие
или още по-кратко:
Психиката създава движението, а цената го показва.

3. Защо развитието е закономерно? 
Развитието е закономерно, защото причините, които го пораждат, също са закономерни. Нека разгледаме логическата верига.
Човекът взема решения по определени психични механизми.

Страхът и алчността не възникват случайно.  Те се пораждат при определени условия и водят до повтарящи се модели на поведение.

Пазарът е съвкупност от хора.Макар отделният участник да е непредсказуем, големите групи хора проявяват устойчиви закономерности. 

Това е принцип, използван и в икономиката, и в поведенческите финанси.

Колективното поведение създава закономерности в цената.Тъй като психиката на множеството се повтаря, повтарят се и моделите на ценово развитие.

От това следва и фундаменталният принцип: Ценовото развитие е закономерно, защото е резултат от повтарящото се колективно поведение на пазарните участници.

Изводът е: Цената не създава закономерностите, тя ги разкрива.

Това разграничение е важно. То позволява едновременно да се твърди, че съществуват закони на ценовото развитие, без да се твърди, че всеки следващ бар или всеки следващ суинг могат да бъдат предсказани с абсолютна сигурност. Така се потвърждават и вече формулираните закони в метода ПИП.

Методът ПИП  е теория за закономерностите на ценовото развитие, в която анализът на баровете, зоните и Фибоначи са инструменти за изследване на един и същ процес. 

Основна теза, която обединява всичко казано до тук е, че цената не е число, а процес.

Това е първото разграничение, което Методът ПИП прави спрямо повечето подходи.  Те разглеждат цената като последователност от стойности.

Методът ПИП разглежда цената като непрекъснат процес на развитие.

Какво представлява процесът?

Всеки процес има четири основни елемента:

• причина;
• развитие;
• резултат;
• последействие.

Цената също следва тази логика.

Психична  причина (алчност) → Пазарно действие (покупка) → Ценово развитие (цената се покачва) → Ново пазарно състояние (нова по-висока цена) и обратно при проявен страх от пазарните участници.

Така всяко движение не е край, а начало на следващия процес.

Какво поражда процеса?

Не цената. Не индикаторите. Не баровете.
Процесът започва с промяна в колективната нагласа.
Когато достатъчно участници променят очакванията си, те започват да купуват или продават. Това нарушава текущото равновесие и поражда развитие.(посока).

Следователно:
Причината за ценовото развитие е промяната в колективната психика.

Как се развива процесът?

Всяко развитие преминава през състояния. Цената не прескача произволно. Тя преминава през различни етапи.
Например:
- натрупване на потенциал; - нарушаване на равновесието; - ускоряване; - забавяне; - възстановяване на равновесието.
Така се формират и зоните на развитие.
Следователно:
Цената не се движи между точки. Тя преминава през последователност от състояния.

Защо процесът е закономерен?
Тук вече идва философията.

Закономерността не произтича от цената. Тя произтича от човека. Хората многократно реагират по сходен начин при сходни обстоятелства. Следователно и развитието придобива закономерност.

Как можем да измерим процеса?

Тук идва приносът на Метода ПИП. 

Ако психичното е причината, а цената е следствието, то трябва да има измерител, който да показва силата на тази психична промяна.
В рамките на метода ПИП тази функция изпълнява Фибоначи корекцията.

Тя не измерва просто процент от ценово движение. Тя измерва степента, в която противоположната страна на пазара е успяла да промени развитието на процеса.

Какво всъщност представлява един суинг?
Прието е да се твърди, че “Суингът е движение между минимум и максимум.”

Но в ПИП го разглеждаме така:
Суингът е завършен процес на ценово развитие, породен от определено психично състояние и приключил с формиране на ново пазарно равновесие.

Това определение вече е качествено различно и води до формиране на голямата аксиома:
“Всяка цена е моментно състояние на един непрекъснат процес на развитие”.

Оттук логически следва всичко останало:

• защо има тренд;
• защо има корекции;
• защо има консолидации;
• защо има обръщания;
• защо Фибоначи може да измерва процеса.

Друга отличителна черта на метода не е в баровете, зоните или Фибоначи поотделно, а в разграничението между движение и развитие.

Това е и  централната философска теза: 

Движението описва къде е отишла цената. Развитието обяснява защо, как и чрез кои закономерности е достигнала до това състояние.